Хей видяхт ли нашият сайт за БЕЗПЛАТНИ РЕФЕРАТИ и КУРСОВИ РАБОТИ - www.referati.org
В него може да намерите огромна колекция от реферати и есета предоставени от наши потребители. Ако имате и Вие реферат или курсова работа която желаете да споделите може да го направите в секцията добави реферат.
Уеб сайт: реферати.орг
Годишен финансов отчет
Счетоводният информационен процес е постоянен и протича през цялата отчетна година. Краен резултат на този процес е годишният финансов отчет (годишен финансов отчет – ГФО). Чрез него се характеризира финансовото състояние на предприятието към определен момент- в края на годината. Съгласно Закона за счетоводство ГФО се съставят към 31 декември и обхващат периода от началото на изтеклата отчетна година до нейния край. За страната отчетната година съвпада с календарната. ГФО е продължение и естествен завършек на периодичните счетоводни отчети.
Във финансовите отчети счетоводната информация е систематизирана по определен ред. Тя се обобщава в система от показатели, които ще се използват както от предприятието, така и от външни потребители.
Финансовият отчет може да се разглежда като строго изградена система от взаимосвързани отчетни показатели, които характеризират имуществото и финансовото състояние на предприятията за определен отчетен период.
В ГФО намират отражение значителен брой отчетни показатели, подредени по определен ред и в съответните носители на информация, за да се получи пълна представа за цялостната дейност на предприятието през отчетната година. Ръководството на предприятието и всички, които са свързани с него и се интересуват от неговата дейност, чрез ГФО могат да получат необходимата информация за използването на активите и пасивите и за финансовия резултат през отчетната година.
В МСС особено място е отделено на качествените характеристики на ГФО. Те са сведени до разбираемост, уместност, надеждност и сравнимост. Закона за счетоводството поставя категорично изискване финансовият отчет вярно и честно да представя имуществото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал.
Процесът на годишното счетоводно приключване преминава през редица подготвителни етапи и работни периоди. По-важните неща, които трябва да се знаят и да се свършат от счетоводителите са:
Първо – осчетоводяване на всички първични и вторични счетоводни документи, съдържащи информация за процеси, събития и явления през изтеклата година, които задължително трябва да намерят място в отчета. Трябва да се осчетоводят и получените при годишната инвентаризация разлики в проверените активи и пасиви на предприятието.
Второ – съпоставяне на приключителни стопански операции и приключване на счетоводни сметки, чиито обороти трябва да бъдат отнесени по сметки, които ще участват в баланса.
Трето – приключване на регистрите за хронологични и систематични счетоводни записвания- дневници, спомагателните книги за аналитични записвания, главната книга и други в зависимост от възприетата счетоводна политика на предприятието.
Четвърто – съпоставяне и постигане на равенство между оборотите, сборовете и салдата в спомагателните книги и тези в главната книга.
Пето – съставяне на годишната оборотна ведомост на синтетичните счетоводни сметки и постигане на трите задължителни равенства в тази ведомост.
Шесто – съставяне на отчет за приходите и разходите на основание на дебитни и кредитни обороти на синтетичните сметки от оборотната ведомост и други счетоводни данни.
Седмо – съставяне на годишната данъчна декларация за облагането с корпоративен данък и други задължителни вноски от печалбата; осчетоводяване на получените разлики в тази декларация за довнасяне на корпоративния данък и другите данъци от печалбата.
Осмо – съставяне на счетоводен баланс на предприятието към 31 декември на отчетната година.
Девето – изготвяне на отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал.
Десето – съставяне на приложение към ГФО.
Единадесето – съставяне на отчет за нуждите на управленито на предприятието, съгласно Закона за счетоводството, или финансов преглед според СС 1- Представяне на финансови отчети.
Дванадесето – проверяване, заверяване, представяне и публикуване на ГФО, ако това се изисква по нормативен акт.
Съгласно Закона за счетоводството формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят по приложимите СС. За тях приложим и действащ е СС 1- Представяне на финансови отчети. Той се основава на МСС 1- Представяне на финансови отчети.
В счетоводния баланс се съдържа основно информация за имущественото и финансовото състояние на предприятието, което зависи от ресурсите, които то контролира, от финансовата му структура, ликвидността и платежоспособността му, както и от способността му да се адаптира към промените в средата, където се осъществява дейността.
За да бъде попълнена схемата на баланса трябва да се разполага със съставена, засечена и проверена оборотна ведомост на синтетичните сметки за отчетната година. Дебитните и кредитните салда на синтетичните сметки в оборотната ведомост служат за попълването на статиите в актива и пасива на баланса.
Счетоводният баланс включва балансова и задбалансова част и може да се изготвя по преценка на предприятията в двустранна или едностранна форма, определени в приложимите СС. Балансовата част включва информация за активите, собствения капитал и пасивите, систематизирана по раздели, групи и статии, а в задбалансовата част се представят условните активи и условните пасиви, признати и оценени съгласно приложимите СС.
В Отчета за приходите и разходите (ОПР) се съдържа информация за ефективността на предприятието, т.е. за това – доколко то е печелившо.
ОПР се състои от две части: разходна и приходна. В тях е дадена синтезирана информация за извършените разходи и получените приходи през отчетната година.
Съпоставянето между приходната и разходната част дава резултата от дейността на предприятието през годината, който може да бъде счетоводна печалба или счетоводна загуба.
Двете части на отчета се състоят съответно от видове разходи и приходи.
И за двете страни на отчета първите разходи и приходи са структурирани така, че да може да се извършва съпоставка между тях и да се правят съответни изводи и оценки. В началото са дадени разходи и приходи от дейността, след това – финансови разходи и приходи и в края – извънредни разходи и приходи.
Съгласно Закона за счетоводството предприятията прилагат като задължителна част към ГФО и Отчета за паричния поток. Основата за съставяне на този отчет е СС 7- Отчитане на паричните потоци.
Този отчет се изготвя на основата на салдата (начални и крайни) и оборотите на сметки, отчитащи парични средства.
В отчета са посочени постъпленията и плащанията на паричните средства, групирани по видове дейност: оперативна, инвестиционна и финансова.
Предприятието, съгласно Закона за счетоводството, трябва да приложи към ГФО и Отчет за собствения капитал.
Целта на Отчета за собствения капитал е да представи на едно място ефектите от осъществената дейност от предприятието, които имат пряко отношение към измененията (увеличения или намаления) в богатството на собствениците- собствения капитал, включително и тези, които не са намерили отражение в отчета за доходите. Следователно в него се представя информация, която характеризира промени във финансовите състояние на предприятието.
Този отчет се попълва от началните и крайните салда и оборотите на синтетичните сметки, които участват при попълването на статиите в раздел А- Собствен капитал на пасива на баланса.
Приложението е важна част от съдържанието на ГФО на предприятията на двустранно счетоводно записване.
В приложението се представя информация за промените в активите и пасивите с важно за момента значение. Тази информация се взема от счетоводните синтетични и аналитични сметки и от други източници на отчетност в предприятието.
Приложението към ГФО включва описания или по-подробни анализи на сумите, посочени на лицевата страна на основните отчети, както и допълнителна информация на елементи с условен характер и други оповестявания, необходими за вярното и честно представяне.
Източник: реферати
Годишен финансов отчет на предприятието. елементи на отчета
Годишният финансов отчет на предприятието представлява система от взаимно свързани показатели, характеризиращи имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент или за определен период от време. Обикновено той се изготвя към 31.12. на отчетния период. Служи на предприятието и на всички лица, които имат отношение към неговата дейност. Финансовият отчет трябва да представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Съгласно действащото законодателство от 2005 година големите предприятия в нашата страна следва да изготвят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти (от 2000 година те се наричат Международни стандарти за финансово отчитане), а малките и средни предприятия в съответствие със счетоводните стандарти за малки и средни предприятия Годишният финансов отчет следва да бъде съставен до 01 март на следващата отчетна година, а за предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети – до 30 юни на следващия отчетен период. Отговорността за неговото съставяне се носи от ръководството на предприятието.
Като форма и съдържание Годишният финансов отчет се регламентира със Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети. Пълният годишен финансов отчет включва: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния поток и приложение. Предприятията, чиито отчети подлежат на проверка и заверка от дипломирани експерт счетоводители (независим финансов одит) изготвят и отчет за управлението.
Счетоводният баланс характеризира предимно имущественото състояние на предприятието към определен момент (обикновено края на отчетния период). Съгласно нашето законодателство той може да бъде изготвен в двустранна или едностранна форма. Независимо от това в каква форма ще бъде съставен счетоводния баланс всяко предприятие може да добавя допълнителни балансови пера, ако това води до вярно и честно представяне на неговото имуществено състояние.
Отчетът за приходите и разходите (известен още като сметка за печалбите и загубите) е втория елемент на Годишния финансов отчет. Основният принцип на неговото изграждане е съпоставянето на получените приходи с извършените разходи с цел да се покаже възникването на финансовия резултат.
Отчетът за паричния поток се изготвя за да се установят постъпленията и плащанията на парични средства в отделното предприятие, в рамките на отчетния период. Необходимостта от неговото съставяне възниква поради обстоятелството, че в отчета за приходите и разходите са спазени принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Това означава, че в предприятието може да бъде признат приход срещу който да не са постъпили пари и да бъде начислен разход, който все още да не е платен, т. е да не са изтекли парични средства.
Съставянето на отчета за собствения капитал се налага поради обстоятелството, че в предприятието се осъществяват стопански операции (например преоценката на дълготрайните материални активи), които водят до увеличаване или намаляване на собствения капитал без това увеличение или намаление да намира отражение в отчета за приходите и разходите. Той се изготвя в шахматна форма, като по този начин се осигурява информация не само за измененията на собствения капитал като цяло, но и по отделни негови елементи. Така може да се проследи разпределението и използването на финансовия резултат, формирането и използването на резервите и т.н.
Приложението към годишния финансов отчет включва отделни справки, имащи за цел да доизяснят информацията, представена в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал. Елементите на приложението към годишния финансов отчет са следните:
1) Справка за оповестяване на счетоводната политика. Тук се оповестяват възприетите методи за амортизация на материалните и нематериални дълготрайни активи и положителната репутация, методите за оценка на материалните запаси при тяхното намаление (потребление), информация за финансовото състояние на предприятието и др.2) Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи на предприятието.3) Справка за вземанията и задълженията, 4) Справка за ценните книжа.5) Справка за участията в капиталите на други предприятия.6) Справка за приходите и разходите от лихви.7) Справка за извънредните приходи и разходи.8) Справка за финансовите резултати.9) Справка за данъците от печалбата върху временни разлики.
Годишният финансов отчет на предприятията, отговарящи на определени критерий подлежи на проверка и заверка от правоспособни лица – дипломирани експерт-счетоводители (регистрирани одитори). Целта на подобна заверка е одитора да изрази независимо експертно мнение относно това дали представеният годишен финансов отчет на предприятието представя вярно и честно неговото имуществено и финансово състояние към момента на изготвянето му. Проверените и заверени финансови отчети се публикуват във вида в който са заверени (заедно с доклад за заверката) в ежедневник, икономическо издание, собствено издание или Интернет в срок до три месеца след приемането им.
Източник: реферати
Годишен финансов отчет – основни елементи и приложения, основни показатели за анализ на финасовото състояние, рентабилността и използването на капитала.
Годишният финансов отчет на предприятието включва: Баланс, Отчет за доходите, Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал. Отговорност за съставянето на годишния финансов отчет носи главния счетоводител и ръководството на предприятието.
Балансът е първият елемент от годишния финансов отчет на предприятието. Допуска се счетоводния баланс да се съставя в двустранна форма. В лявата страна на баланса се записват активите на предприятието, а в дясната страна – пасивите. Активите са средствата, които притежава преприятието, а пасивите са източниците на образуване на активите на предприятието. От балансът на предприятието се получава статична информация. Преди да се пристъпи към съставянето на счетоводния баланс на предприятието се съставя оборотна ведомост.
Отчетът за доходите е вторият елемент на годишния финансов отчет. Той може да се съставя в двустранна и едностранна форма. Отчетът за доходите характеризира ефективността от дейността на преприятието. В отчета за доходите се получава информация за получените приходи и извършените разходи от дейността на предприятието. Разходите на предприятието, които възникват през отчетния период, са систематизирани в четири групи, обединени в раздела за разходите на отчета, а приходите – в три групи на втория раздел на отчета, наречен „приходи”. В разходния раздел на отчета са обособени следните групи:
Ø Група първа – разходи за оперативна дейност;
Ø Група втора – финансови разходи;
Ø Група трета – извънредни разходи;
Ø Група четвърта – разходи за данъци.
В раздела на приходите са обособени:
Ø Група първа – приходи от оперативна дейност;
Ø Група втора – финансови приходи;
Ø Група трета – извънредни приходи.
Разликата между сумата на всички приходи и сумата на всички разходи представлява финансовия резултат на предприятието. Този резултат може да бъде печалба (когато сумата на всички приходи е по-голяма от сумата на всички разходи през отчетния период) или загуба (сумата на всички разходи превишава по размер сумата на всички приходи на предприятието през отчетния период).
Отчет за паричните потоци – е третият елемент на годишния финансов отчет. Паричните потоци са входящи и изходящи потоци на пари и парични еквиваленти. Те се представят в отчета за паричните потоци, чрез които се осигурява информация на потребителите за възможностите на дадено предприятие да генерира и използва парите и паричните еквиваленти. Паричните наличности или често наричани пари са парите в брой и депозити, които се отчитат чрез сметките в касата и по сметките в банки. Паричните еквиваленти са краткосрочните, бързоликвидните инвестиции, които се лесно обръщаеми в конкретни парични суми и съдържат незначителен риск от промяна в стойността им. Паричните еквиваленти се държат предимно за посрещане на краткосрочни парични задължения, а не за инвестиционни цели. Паричните потоци се отчитат по видове дейности: оперативна, инвестиционна и финансова.
Показатели за анализ на финансовото състояние
При осъществяването на финансов анализ на предприятието следва да се използват редица финансово – икономически показатели. За да се изчислят величините на тези показатели трябва да се получи информация от счетоводния баланс и отчета за доходите. Тези показатели са представени в НСФОМСП (Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия) – ДВ. бр. 30/07.04.2005 г. Tози анализ се извършва на база финансовите отчети на предприятията, които отразяват минали периоди – текущата и предходната отчетни години. Финансово-икономическия анализ създава информацията, която е необходима за вземане на разумни и обосновани управленски решения.
Използваните показатели за анализ могат да се групират в три основни групи:
- Показатели за финансова независимост
- Показатели за платежоспособност в краткосрочен план – коефициенти за ликвидност
- Показатели за рентабилност и ефективност
- Показатели за използване на ресурсите (показатели за обръщаемост)
Показателите за финансова независимост:
Предназначени са за характеризиране на степента на финансова независимост на предприятията от кредиторите. Те биват:
Коефициент за финансова автономност КФА:
се определя като отношение на собствения капитал на предприятието (СК) към привлечения му капитал (ПК). Препоръчвана стойност за коефициента, измерващ финансовата автономност на предприятията е около 2, т.е. капиталовата структура да е в съотношение 2:1 (67% собствен капитал и 33% привлечен капитал). За различните предприятия, в зависимост от производствения цикъл, рисковете на средата, конкурентността на отрасъла и др. могат да са приемливи по-високи или по-ниски стойности) .
Коефициент за финансова задлъжнялост КФЗ:
се определя като отношение на собствения капитал на предприятието (ПК) към привлечения му капитал (СК). Този коефициент е реципрочен на първия и показва с колко чужд капитал е натоварен 1 лев собствен капитал. Неговата стойност би следвало да се движи около 0.5 (при съотношение 2:1 – СК:ПК). Много често се препоръчва стойнос 0.33, което предполага капиталово съотношение СК:ПК 3:1.
Показатели за платежоспособност в краткосрочен план – коефициенти за ликвидност
За определяне на ликвидността на предприятията, т.е. на способността им да посрещат неотложните си, предстоящи плащания с краткосрочните си активи се изчисляват коефициенти на ликвидност. В зависимост от степента на ликвидност на краткотрайните активи, въз основа на които се определят коефициентите на ликвидност се различават коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Коефициентът на обща (текуща) ликвидност е отношение на краткотрайните активи към краткосрочните пасиви. Определя се по формулата:
Коефициентът за обща ликвидност се влияе в много голяма степен от размера на поддържаните материални запаси, който от своя страна е в зависимост от производствения цикъл и спецификата на дейността. Все пак е общоприето този коефициент да е в границите 1÷ 2.
Коефициентът за бърза ликвидност – при определянето му се изключват най-бавно ликвидните краткотрайни активи, а именно материалните запаси. Получава се по формулата:
Този коефициентът би следвало да се движи в границите 0.6 ÷ 1.
Коефициент за незабавна ликвидност – за определяне на този коефициент за ликвидност се изключват и краткосрочните вземания, т.е. горната формула придобива вида:
Допустимите граници за този коефициент е 0.3 ÷0.6.
Коефициентът за абсолютна ликвидност е отношение на ликвидните средства (паричните наличности и паричните еквиваленти) към кртакосрочните пасивии показва каква част от задълженията биха могли да се изплатят веднага. Определя се по формулата:
Ако изчислените коефиценти на ликвидност спаднат под минималните равнища, това е сигнал, че в скоро време предприятието може да бъде неплатежоспособно. Затова следва да се вземат необходимите мерки. Те могат да бъдат най-различни:
Ø срочно събиране на вземанията;
Ø продажба на наличната продукция (ако трябва и чрез намаляване на цените);
Ø освобождаване от ненужни материали и други краткотрайни активи;
Ø отсрочване на някои плащания.
Показатели за рентабилност и ефективност
Тези показатели характеризират възвръщаемостта на капитала, рентабилността на приходите от продажби, ефективността на разходите и др.
Съгласно счетоводния стандарт съществува практиката за определяне на показатели за ефективност на разходите и ефективност на приходите:
Коефициент за ефективност на разходите ЕР –
Този коефициент изразява продажбите, реализирани с един лев разходи. Положително е, ако в динамиката се увеличава.
Коефициент за ефективност на приходите ЕП -
Изразява дела на разходите в единица продукция. Положително е, ако в динамиката си този коефициент намалява.
Източник: реферати
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
(обн.,ДВ,бр.92 от 10 ноември 2000 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. (1) Този закон урежда обхвата и осъществяването на държавния вътрешен финансов контрол, както и организацията и правомощията на органите, които го упражняват.
(2) Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, наричана по-нататък “агенцията”.
Чл.2. (1) Държавният вътрешен финансов контрол е контрол върху финансовата дейност на посочените в чл. 4 лица с цел да се прецени законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност.
(2) Основна задача на държавния вътрешен финансов контрол е предотвратяването, разкриването и възстановяването на вреди.
Чл.3. При упражняването на държавния вътрешен финансов контрол контролните органи прилагат следните принципи:
1. законност – осъществяване на контролната дейност въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата, чиято дейност се контролира, с изключение на органите по чл.8, ал.2;
3. обективност и служебно начало – установяване обективно и по инициатива на контролните органи на всички факти и обстоятелства относно контролираната дейност;
4. опазване на служебната тайна – неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон.
Чл.4. (1) Държавният вътрешен финансов контрол обхваща финансовата дейност на:
1. разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз;
2. органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;
3. разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
4. разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;
5. държавното обществено осигуряване, фонд “Професионална квалификация и безработица” и Националната здравноосигурителна каса.
6. юридическите лица с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, включително когато са в производство по несъстоятелност, както и юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество.
(2) Държавният вътрешен финансов контрол обхваща и дейността на лицата, финансирани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и по програми на Европейския съюз, по отношение на тези средства.
Глава втора
УСТРОЙСТВО НА АГЕНЦИЯТА И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ
Чл.5. (1) Агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.
(2) Структурата, численият състав на агенцията и районите на действие на териториалните дирекции се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл.6. Органи на агенцията са директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори.
Чл.7. (1) Министърът на финансите назначава и освобождава от длъжност директора на агенцията, съгласувано с министър-председателя.
(2) Директорът на агенцията или упълномощени от него лица назначават и освобождават от длъжност другите органи и служителите на агенцията.
Чл.8. (1) Агенцията изпълнява следните функции:
1. планира, ръководи и провежда единната политика на държавния вътрешен финансов контрол и контролира цялостната му дейност;
2. определя функциите на вътрешните одитори;
3. дава методически указания за осъществяване на държавния вътрешен финансов контрол и следи за тяхното еднакво прилагане;
4. разработва стандарти и наръчници за контролната дейност по този закон;
5. разработва механизми за оценка на риска;
6. дава насоки и препоръки на разпоредителите с бюджетни кредити за изграждане на системи за финансово управление и контрол, на звена за вътрешен контрол и за упражняване на предварителен контрол;
7. проверява правилното прилагане на системите за финансово управление и контрол от разпоредителите с бюджетни кредити;
8. анализира и обобщава резултатите от контролната дейност;
9. анализира причините и условията за извършване на нарушения на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им;
10. разработва система за отчитане резултатите от дейността си пред Министерския съвет и осигурява обратна връзка към системите за финансово управление и контрол на изпълнителната власт;
11. осъществява дейността по сертифициране на сметките на функционалните структури, които се разпореждат със средства от фондове и програми на Европейския съюз, и изготвя годишно удостоверение и доклад по ред, определен с наредба на министъра на финансите;
12. осъществява контрол върху постъпленията от приватизацията, в това число и банковата, както и върху тяхното разпределение и разходване;
13. осъществява контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки;
14. организира и поддържа информационна система;
15. обобщава и отчита пред Европейската комисия резултатите от дейността си, свързани със средства от Европейския съюз;
16. осъществява взаимодействие и обменя информация със Сметната палата;
17. осъществява взаимодействие с данъчната и митническата администрация, Националния статистически институт, Бюрото за финансово разузнаване, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за приватизация, Министерството на вътрешните работи и с органите на съдебната власт;
18. сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и на Европейския съюз.
(2) Министерският съвет и министърът на финансите могат да възлагат на агенцията извършването на извънпланови одити.
(3) Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност чрез министъра на финансите пред Министерския съвет.
Чл.9. (1) Директорът на агенцията:
1. ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. утвърждава плановете за контролната дейност;
3. възлага със заповед извършването на планова и извънпланова контролна дейност;
4. осъществява политиката по квалификация на органите и служителите на агенцията;
5. представлява агенцията и организира международните й връзки;
6. упражнява други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Директорът може да възлага на длъжностни лица от агенцията изпълнението на правомощията си по ал.1.
(3) Министърът на финансите и директорът на агенцията информират обществеността за дейността на агенцията.
Чл.10. (1) Директорът на териториална дирекция на агенцията:
1. организира и контролира прилагането на методическите указания на агенцията;
2. възлага извършването на планов вътрешен одит на територията на съответния район;
3. докладва периодично на директора на агенцията за резултатите от дейността на териториалната дирекция;
4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите в териториалните дирекции;
5. представлява териториалната дирекция.
(2) Директорът на териториалната дирекция може да възлага на определени от него длъжностни лица изпълнението на правомощията си по ал.1.
Чл.11. (1) Органите на агенцията при изпълнение на служебните си задължения имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти;
2. да проверяват материалните и нематериалните активи, системите за финансово управление и контрол, информационните системи и всички документи, които имат значение за контролната дейност;
3. да изискват в определени от тях срокове от длъжностните лица документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност;
4. да изискват от длъжностните лица декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина на одитираните обекти;
5. да изискват сведения и заверени копия от документи от юридически лица и еднолични търговци извън одитирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, които имат значение за контролната дейност;
6. да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност.
(2) Директорът на агенцията и директорите на териториалните дирекции могат да назначават за сметка на агенцията вещи лица при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
(3) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от директорите на териториалните дирекции банките са длъжни да предоставят сведения за броя и номерата на всички съществуващи и закрити сметки на одитираните обекти и на лицата по чл.31 от този закон, а при условията на чл.52, ал.5 от Закона за банките – и за движението по тези сметки.
Чл.12. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на контролна дейност;
2. да отразяват обективно и точно резултатите от контролната дейност, както и установените нарушения и вреди въз основа на проверените служебно и лично от тях факти и обстоятелства;
3. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(2) Вътрешните одитори и вещите лица по чл.11, ал.2 са длъжни да си направят отвод, когато през последните три години:
1. са работили към одитирания обект или са участвали в ръководството му, или имат личен интерес от одитираната дейност;
2. техен съпруг, роднина по права линия без ограничения, а по съребрена – до четвърта степен, са работили като отчетници или в ръководството на одитирания обект.
(3) Обстоятелствата по ал.2 се декларират писмено от вътрешния одитор или от вещото лице. Преценката за наличие на личен интерес се прави от директора на агенцията.
(4) Органите на агенцията не могат да участват в управленската, счетоводната или контролната дейност на търговски дружества и еднолични търговци.
Чл.13. (1) В агенцията се назначават само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност.
(2) За органи на агенцията се назначават лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността, предвиден в устройствения правилник.
(3) По предложение на директора на агенцията министърът на финансите или упълномощени от него лица определят органите и служителите, които имат право на добавка за работа в органите на агенцията, както и индивидуалния й размер.
(4) Средствата по ал.3 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл.14. (1) При упражняване на одитна дейност в бюджета на агенцията постъпват отчисления в размер 10 на сто от:
1. разкритите и възстановените суми за причинени вреди на държавния и общинския бюджет;
2. укритите и възстановени публични държавни и общински вземания.
(2) Средствата по ал.1 се управляват и разходват съгласно наредба, издадена от министъра на финансите само за капитални вложения, за подобряване на материалната база, за квалификация и преквалификация. Тези средства не могат да се използват за материално стимулиране.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при одит на средства по програми на Европейския съюз.
(4) Агенцията прави анализ и докладва на министъра на финансите за приложението на ал.1 и 2 на всеки 6 месеца от влизането в сила на закона.
Чл.15. (1) Всички длъжностни лица в одитираните обекти са длъжни да оказват съдействие и да осигуряват подходящи условия на органите на агенцията при упражняване на техните правомощия.
(2) Ръководителите на одитираните обекти не могат да се позовават на служебна или търговска тайна пред органите на агенцията при упражняване на техните правомощия.
(3) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на агенцията си оказват съдействие при упражняване на техните правомощия.
Чл.16. Агенцията задължително застрахова органите на агенцията и служители, определени с правилника за прилагане на закона, със застраховките “Живот” и “Злополука” за сметка на своя бюджет.
Чл.17. (1) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи след съгласуване с директора на агенцията организират ревизионни дирекции за контрол върху дейността на материално-отговорните лица в структурите на тяхно подчинение.
(2) Методическото ръководство върху дейността на дирекциите по ал.1 се упражнява от агенцията.
Глава трета
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Чл.18. Държавният вътрешен финансов контрол включва:
1. системите за финансово управление и контрол по чл.19;
2. вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията;
3. превантивния контрол по чл.27 и 28.
Чл.19. (1) Разпоредителите с бюджетни кредити по чл.4, ал.1, т.1-4 изграждат системи за финансово управление и контрол съгласно указания на агенцията.
(2) Ръководителите на лицата по чл.4, ал.1, т.5 и 6 изграждат системи за финансово управление и контрол по отношение на средствата, получени от републиканския или общинския бюджет, съгласно указания на агенцията.
(3) Системите за финансово управление и контрол включват система за предварителен контрол и система за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършването на разходи.
(4) Предварителният контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност, и се осъществява чрез проверки и преди вземане на решения за поемане на задължения и извършване на разход.
(5) Системата на двойния подпис е задължителна процедура, при която поемането на всяко финансово задължение и извършването на всеки разход не може да се осъществи без подписите на ръководителя и главния счетоводител на одитирания обект.
Чл.20. (1) Вътрешният одит се осъществява чрез:
1. одит на системите;
2. одит на изпълнението;
3. финансов одит;
4. одит на информационните технологии.
(2) Вътрешният одит се извършва от:
1. делегирани вътрешни одитори по чл.22, ал.1;
2. вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансово-контролни задачи.
(3) При осъществяването на вътрешен одит се проверява:
1. законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото на одитираните обекти;
2. организацията, законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност;
3. неизпълнението на задължения към държавния бюджет, общинските бюджети, извънбюджетните сметки и фондове.
(4) Органите на агенцията прилагат и други форми на одит.
(5) Вътрешният одит се осъществява въз основа на акт, издаден от компетентните по този закон органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на вътрешния одит. Този акт не подлежи на обжалване.
(6) Процедурите по извършването на вътрешния одит се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Чл.21. (1) За резултатите от вътрешния одит се съставя доклад, който съдържа направените констатации и изводи, подкрепени с доказателства.
(2) Докладът за вътрешен одит се връчва на ръководителя на одитирания обект за становище в 14-дневен срок от съставянето му.
(3) Становището на ръководителя на одитирания обект заедно с доклада за вътрешния одит се изпраща на органа, който го е възложил.
Чл.22. (1) Директорът на агенцията има право да делегира вътрешен одитор към одитираните обекти по чл.4, ал.1, т.1-5.
(2) Вътрешният одитор е функционално независим от ръководителя на одитирания обект, към който е делегиран.
(3) Вътрешният одитор по своя инициатива може да съветва ръководителя и главния счетоводител по всички финансови въпроси преди вземането на финансово решение. Този съвет няма задължителен характер.
Чл.23. Вътрешният одитор е длъжен:
1. да осигурява прилагането на методическите указания на агенцията;
2. да осигурява изпълнението на писмените указания на агенцията за отстраняване на констатираните нарушения;
3. да подпомага всяка друга одитна дейност на агенцията.
Чл.24. Преди одобрението на финансови решения ръководителите на одитираните обекти и главните счетоводители могат да искат съвет от вътрешния одитор. Този съвет няма задължителен характер.
Чл.25. (1) Когато установи грешки или недостатъци в системите за финансово управление и контрол на одитирания обект, вътрешният одитор може да задължи главния счетоводител да се консултира с него, преди да одобри финансово решение за поемане на задължение и извършване на разход по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(2) При отрицателно становище на вътрешния одитор по ал.1 ръководителят и главният счетоводител на одитирания обект се аргументират писмено, когато пренебрегват становището.
(3) Ръководителят и главният счетоводител носят съответна отговорност в случаите, когато са пренебрегнали отрицателното становище и вследствие на това са извършени нарушения.
Чл.26. Случаите по чл.25, ал.2 се докладват от вътрешния одитор на директора на агенцията, който уведомява за тях министъра на финансите.
Чл.27. (1) По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска директорът на агенцията може с акт за възлагане да установи и да въведе система на превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Актът за възлагане не подлежи на обжалване.
(2) Системата за превантивен контрол по ал.1 се упражнява до получаването на задоволителни гаранции, че системите за финансово управление и контрол на одитирания обект функционират правилно.
(3) Делегираните вътрешни одитори не могат да извършват едновременно превантивен контрол и вътрешен одит.
(4) Критериите за установяване на превантивен контрол са принципите на добро финансово управление и прозрачност.
(5) Критериите и методите за оценка на риска се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.
Чл.28. (1) При осъществяване на превантивен контрол се проверява предварително и се одобрява поемането на задължения, сключването на договори, изпълнението им и извършването на разходи по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(2) Директорът на агенцията докладва на Министерския съвет чрез министъра на финансите за резултатите от превантивния контрол в 3-месечен срок от установяването му.
Глава четвърта
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА
Раздел I
Имуществена отговорност
Чл.29. (1) За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата:
1. е причинена умишлено;
2. е от липси;
3. е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
(2) Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят имуществена отговорност за това, което лично са получили в резултат на тези плащания.
(3) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.
(4) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му.
(5) Лицата по ал.4 отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото.
Чл.30. (1) При констатирани вреди по чл.29, ал.1 вътрешният одитор съставя акт за начет.
(2) По съставените актове за начет виновните лица дават писмени обяснения в срок, определен от вътрешния одитор, който не може да бъде по-малък от 7 дни след връчването на акта.
(3) По дадените обяснения вътрешният одитор се произнася мотивирано с писмено заключение.
(4) Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се считат за истински до доказване на противното.
Чл.31. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т.1;
3. управляват или се разпореждат с имущество;
4. са посочени в чл.29, ал.4.
Чл.32. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи – към деня на нейното откриване, по по-високата от пазарната или отчетната цена.
Чл.33. Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването.
Чл.34. Отговорните за вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняване на вредата, а ако същият не може да се установи – от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата.
Чл.35. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването й.
(2) Давността по ал.1, освен при условията на Закона за задълженията и договорите, се прекъсва и със съставянето на акт за начет.
(3) Независимо от спирането и прекъсването на давността имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата.
Чл.36. Съставените актове за начет се разглеждат от съда по реда на глава тридесет и първа “Производство по финансови начети” от Гражданския процесуален кодекс.
Чл.37. Лицата по чл.4, ал.1, т.1-5, а по т.6 – когато участието на държавата или общината в капитала е над 50 на сто, не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително и за лихвите.
Чл.38. Разпоредбите на този раздел се прилагат и от контролните органи по чл.17, ал.1 от закона.
Раздел II
Мерки за отстраняване на нарушенията
Чл.39. Директорът на агенцията или упълномощени от него лица имат право:
1. да дават писмени указания за отстраняване на констатираните нарушения и да определят срок за изпълнението им;
2. да правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които водят до извършване на нарушения и до причиняване на вреди на одитираните обекти, чиято дейност се проверява;
3. да правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на одитираните обекти;
4. да предлагат търсене на имуществена и дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител.
Чл.40. (1) При наличие на данни за престъпления агенцията изпраща акта за начет и доклада за вътрешен одит на органите на прокуратурата.
(2) Агенцията уведомява компетентните органи за установени и невнесени по време на вътрешния одит задължения на одитираните обекти към държавата и общините.
(3) Агенцията уведомява органа, упражняващ правата на собственост на държавата и общините в търговските дружества, за резултатите от извършен вътрешен одит в тях.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.41. При упражняването на контролна дейност по този закон виновните длъжностни лица от одитираните обекти, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват в следните случаи:
1. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 1000 лв.;
2. за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на които неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета на държавата или общините – с глоба от 200 до 1000 лв.;
3. за непредставяне в определените срокове на контролните органи на сведения, справки, декларации и документи по чл.11, ал.1, т.3, 4 и 5 – с глоба от 50 до 300 лв.;
4. за представяне на неточни сведения, справки, декларации и документи по чл.11, ал.1, т.3, 4 и 5 – с глоба от 80 до 400 лв.;
5. за неизпълнение на указанията по чл.39, т.1 – с глоба от 50 до 1000 лв.;
6. за възпрепятстване на контролните органи при упражняване на правата им по чл.11, ал.1, т.1 и 2 – с глоба от 50 до 1000 лв.
Чл.42. Орган или служител на агенцията, който наруши или не изпълни свое служебно задължение, или превиши правата си, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
Чл.43. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от вътрешните одитори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) За нарушенията по чл.41 и 42, установени от органите на ревизионните дирекции по чл.17, ал.1, актовете се съставят от тези органи, а наказателните постановления се издават от съответния министър или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.44. Глобите, наложени по този закон, се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Одит” е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на финансовите средства и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им.
2. “Вътрешен одит” е одитът, извършван от орган на изпълнителната власт, независим от одитираните обекти.
3. “Одит на изпълнението” е проверката на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички управленски нива с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност:
а) “ефективност” е степента на постигане на целите при съпоставяне на очаквания и действителния резултат от дейността;
б) “ефикасност” е съотношението между действителния резултат и средствата, използвани за постигането му;
в) “икономичност” е свеждането до минимум на разходите за придобиване на ресурси, необходими за осъществяването на дейността, при спазване на изискванията за качество.
4. “Финансов одит” е проверката на сметките и финансовата документация на одитирания обект с цел да се установи законосъобразността, достоверността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото.
5. “Одит на системите” е проверката на системите за финансово управление и контрол на одитирания обект с цел да се установят предимствата и недостатъците им и да се определят одитните дейности, които следва да се приложат.
6. “Одит на информационните технологии” е оценката на компютърната среда, включваща софтуерни продукти и приложения и управленски системи.
7. “Одитиран обект” е органът или лицето, програмата, дейността, функцията или проектът, които са обект на одит.
8. “Системи за финансово управление и контрол” са всичките процедури и цялата вътрешна организация на планирането, изпълнението на дейността и осъществяването на вътрешния контрол, които допринасят за постигане целите на одитирания обект.
9. “Превантивен контрол” е предварителният контрол, осъществяван от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
10. “Оценка на риска” е методът за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск с цел правилно планиране и осъществяване на контролната дейност.
11. “Задоволителни гаранции” по чл.27, ал.2 са налице, когато от ръководителя и главния счетоводител на одитирания обект са предприети необходимите действия за оптимизиране на разходите и за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки и на незаконосъобразни действия.
12. “Добро финансово управление” е управленският процес, целящ максимално оползотворяване на ресурсите и организиране на дейностите по начин, който позволява постигане на задачите на одитирания обект при съблюдаване на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.
13. “Сертифициране” е дейността за проверка на всички финансови документи на функционалните структури, които се разпореждат със средства от фондове и програми на Европейския съюз; удостоверяване, че сметките, които трябва да бъдат изпратени на Европейската комисия, са достоверни, пълни и точни; изготвяне на доклад, който удостоверява, че процедурите по управление и вътрешен контрол функционират задоволително и гарантират целевото разходване на средствата.
14. “Блокираща квота” е участие на държавата или общината в капитала на дружеството в размер не по-малко от 34 на сто или такова участие, което им осигурява възможността да осуетят неприемливи за тях решения относно увеличаване или намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството, изменение или допълнение на устава.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за държавния финансов контрол (обн., ДВ, бр.12 от 1996 г.; изм.,бр.155 от 1998 г. и бр.1 от 2000 г.).
§ 3. Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е правоприемник на Държавния финансов контрол.
§ 4. Закриват се съществуващите служби за финансов контрол към министерства, комитети и другите ведомства по чл.12, ал.3 от отменения Закон за държавния финансов контрол, с изключение на тези към Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
§ 5. (1) Структурата и дейността на Ревизионната дирекция на Министерството на вътрешните работи се привежда в съответствие с изискванията на чл.17 в срок 3 месеца от влизането в сила на закона.
(2) Към Министерството на отбраната се създава Дирекция за осъществяване на контрола по чл.17 в срок 3 месеца от влизането в сила на закона.
§ 6. Разпоредителите с бюджетни кредити по чл.4, ал.1, т.1-4 изграждат системи за финансово управление и контрол в срок 6 месеца от влизането в сила на закона.
§ 7. Всички висящи производства, образувани до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред.
§ 8. Имуществената отговорност за вреди, причинени до влизането в сила на закона, се реализира по досегашния ред.
§ 9. В Закона за банките (обн.,ДВ,бр.52 от 1997 г.; изм. и доп., бр.15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр.54, 103 и 114 от 1999 г., бр.24, 63 и 84 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.52, ал.5 т.3 се изменя така:
“3. директорът на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и директорите на териториалните дирекции, когато с акт на орган на държавния вътрешен финансов контрол е установено, че:
а) ръководството на одитирания обект осуетява извършването на контролна дейност от органите на агенцията;
б) в одитирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на одитирания обект.”
2. В § 45, ал.2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (обн.,ДВ,бр.54 от 1999 г.; изм., бр.103 от 1999 г. и бр.1 от 2000 г.) думите “Закона за държавния финансов контрол” се заменят със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол”.
§ 10. В § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. (обн.,ДВ,бр.1 от 2000 г.; изм.,бр.31 от 2000 г.) думите “органите на държавния финансов контрол” се заменят с “органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 11. В чл.50 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн.,ДВ,бр.124 от 1997 г.; изм.,бр.86 от 1999 г., бр.64 от 2000 г.) думите “Главно управление “Държавен финансов контрол” при Министерството на финансите” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 12. В чл.57 и чл.58, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр.56 от 1999 г.) думите “Държавния финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 13. В чл.9, ал.2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн.,ДВ,бр.60 от 1988 г.; изм.,бр.59 от 1993 г., бр.12 от 1996 г., бр.67 от 1999 г.) думите “държавния финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 14. В чл.31, ал.1 от Закона за Сметната палата (обн.,ДВ,бр.71 от 1995 г.; изм.,бр.83 от 1999 г.) думите “финансовия контрол” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”, а думите “Закона за финансов контрол” – със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол”.
§ 15. В Закона за счетоводството (обн.,ДВ,бр.4 от 1991 г.; изм. и доп.,бр.26 от 1992 г., бр.55 от 1993 г., бр.21, 33 и 59 от 1996 г., бр.52 от 1997 г., бр.21 от 1998 г., бр.57, 81, 83 и 113 от 1999 г., бр.1 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.45 т.3 се изменя така:
“3. документи за данъчен контрол и финансов одит – до извършването на следващата данъчна ревизия, вътрешен одит и одит на Сметната палата;”.
2. В чл.57, ал.1 думите “държавния финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 16. В чл.15, ал.2 от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн.,ДВ,бр.110 от 1993 г.; изм.,бр.112 от 1995 г., бр.55 от 1997 г., бр.12, 90, 103 и 111 от 1999 г., бр.1 от 2000 г.) думите “държавния финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 17. В чл.34, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн.,ДВ,бр.92 от 1969 г.; изм. и доп.,бр.54 от 1978 г., бр.28 от 1982 г., бр.28 и 101 от 1983 г., бр.89 от 1986 г., бр.24 от 1987 г., бр.94 от 1990 г., бр.105 от 1991 г., бр.59 от 1992 г., бр.102 от 1995 г., бр.12 и 110 от 1996 г., бр.11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр.51, 67 и 114 от 1999 г.) думите “чл.36, ал.1, т.1 от Закона за държавния финансов контрол” се заменят с “чл.41, т.1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол”.
§ 18. В чл.71, ал.6, т.3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн.,ДВ,бр.114 от 1999 г.; изм.,бр.63 от 2000 г.) думите “ръководителите на Главно управление “Държавен финансов контрол” и на териториалните управления “Държавен финансов контрол” се заменят с “директора на агенцията и директорите на териториалните дирекции на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”, а думите “орган на държавния финансов контрол” се заменят с “орган на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 19. В Закона за кооперациите (ДВ,бр.113 от 1999 г.) чл.63 се изменя така:
“Чл.63. Финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансовоконтролни органи към кооперативните съюзи.”
§ 20. В § 8, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за малките и средните предприятия (обн.,ДВ,бр.84 от 1999 г.; изм.,бр.80 от 2000 г.) думите “Закона за държавния финансов контрол” се заменят със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол”.
§ 21. В чл.299, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (обн.,Изв., бр.12 от 1952 г.; изм. и доп., бр.92 от 1952 г., бр.89 от 1953 г., бр.90 от 1955 г., бр.90 от 1956 г., бр.90 от 1958 г., бр.50 и 90 от 1961 г.; попр., бр.99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр.1 от 1963 г., бр.23 от 1968 г., бр.27 от 1973 г., бр.89 от 1976 г., бр.36 от 1979 г., бр.28 от 1983 г., бр.41 от 1985 г., бр.27 от 1986 г., бр.55 от 1987 г., бр.60 от 1988 г., бр.31 и 38 от 1989 г., бр.31 от 1990 г., бр.62 от 1991 г., бр.55 от 1992 г., бр.61 и 93 от 1993 г., бр.87 от 1995 г., бр.12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр.43, 55 и 124 от 1997 г. и бр.21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр.64 и 103 от 1999 г., бр. 36 и 85 от 2000 г.) думите “Закона за държавния финансов контрол” и “държавен финансов контрол” се заменят съответно със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол” и “държавен вътрешен финансов контрол”.
§ 22. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок 3 месеца след влизането в сила на закона.
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 октомври 2000 г. и е
Източник: реферати
Новини